Христо Смирненски, „Братчетата на Гаврош“
(Теоретичен материал)
За автора: Христо Смирненски | |
Христо Смирненски (с рождено име Христо Димитров Измирлиев) е роден на 29 септември 1898 г. в Кукуш – град в Егейска Македония, дн. Гърция, в многодетното семейство на сладкаря Димитър Измирлиев. Учи в Кукуш, в София и след това отново в родния си град, където през 1911 г. завършва прогимназия. След като се премества заедно с родителите, братята и сестрите си в София през 1913 г., учи последователно в Държавното средно техническо училище и във Военното училище. През 1918 г. става студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет. Същевременно работи непрекъснато поради тежкото материално положение на семейството. Първоначално помага на баща си в сладкарството, продава вестници, участва в бригада по измерване на шосета и железопътни линии. По-късно е писар и карнетист в управлението на транспорта; агент и ревизор в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост; репортер във вестник „Заря“; измервач и контрольор в дъскорезница; касиер в книжния склад „Слово“; надничар в лесничейство. Христо Смирненски не остава безучастен към политическите и социалните процеси и явления в годините след Първата световна война. Включва се активно в протести, митинги и демонстрации; увлича се от революционните идеи. Интересът на Смирненски към литературата се формира още в ранна възраст, под влияние на вуйчо му Владимир Попанастасов, поет и сатирик. Чете български и чужди автори, увлича се от западноевропейската и руската класическа литература. Започва активно да сътрудничи на периодични издания; през 1917 г. заедно с други ученици създава и редактира списание „Смях и сълзи“. През същата година за пръв път се подписва под свое произведение с псевдонима Смирненски. През 1922 г. издава своя стихосбирка – „Да бъде ден!“. Христо Смирненски се разболява от туберкулоза и умира на 18 юни 1923 г. в София. Смирненски създава произведения с хумористично-сатирична, революционна и социална насоченост. Превежда на български език творби на руски поети. | |
За творбата: „Братчетата на Гаврош“ | |
Род | Лирика |
Жанр | Стихотворение |
Композиция | Творбата е структурирана в седем четиристишни строфи, като първата се повтаря и като последна, с което се постига т.нар. кръгова композиция. Този похват съответства на идеята в творбата за вечно повтарящото се зло и безкрайната несправедливост в обществото. |
Внушения на заглавието | Образът на Гаврош е заимстван от романа „Клетниците“ на Виктор Юго. Това бездомно дете и неговите братчета по съдба са обречени сами да оцеляват в един жесток, равнодушен към съдбата им свят. |
Лирически герои и образи | Лирическият говорител – съпричастен съвременник на злощастните безпризорни деца; съзнаващ зловещата същност и престъпното равнодушие на обществото, което обрича Гаврошовците на непосилно, безкрайно страдание. Гаврошовците – универсален образ на бедните, изоставени деца, принудени от невръстни да се борят за своето оцеляване, обречени на непоносими безкрайни мъки и ежедневна борба за своя живот, лишени от детство, натоварени с тежки, неприсъщи за възрастта им грижи и проблеми. Градът – отражение и проявление на безмилостна жестокост, несправедлив обществен ред, непростимо равнодушие към съдбата на бедните и онеправдани деца.
|
Основни идеи, мотиви и внушения | Злощастната съдба на бедните и онеправдани членове на едно безмилостно, несправедливо общество, което не пощадява дори децата. |
Изразни средства и похвати | Метафори: „скован от злоба“, „мъка се чете“, „живота сграбчил ги отвред“ Епитети: „шумен“, „разблуден“, „изнурените“ Инверсия: „вечер теменужена“, „обидата незаслужена“ Реторично обръщение: „о, шумен и разблуден град“ Реторичен въпрос: „Какво им даваш от разкоша си…“ Реторично възклицание: „… и колко скръб в очите трескави, / и колко мъка се чете!“ |